History Against Geography: Should We Always Think of the Balkans as Part of Europe?
AutorenAlexander Vezenkov, Sofia
Der Artikel hinterfragt die traditionelle Betrachtungsweise des Balkans als einer europäischen Region, die wesentlich vom Orient unterschieden sei, und postuliert, dass die "Grenze zwischen Europa und Asien" am Bosporus nicht nur eine geografische Übereinkunft, sondern auch ein politisches Konstrukt darstellt. Alles, was den Balkan zu einer Region macht und diese trotz aller "Diversität" zusammenhält, sei es nun das byzantinische Erbe oder die osmanische Präsenz, gilt ebenso für Anatolien und vielfach für eine noch größere Gegend. Insofern ist, die zukünftigen Balkanstudien in den umfassenderen Kontext einer europäischen Geschichte in den misten Fällen irreführend.
Die balkanisch-anatolische Perspektive, für die hier plädiert wird, könnte wenigstens zwei Punkte ändern: Zunächst würde der anatolische Kontext die Proportionen zwischen den verschiedenen Elementen von "Diversität" auf dem Balkan dramatisch verändern. Die zentrale Rolle, die nicht nur Byzanz und das orthodoxe Christentum, sondern vorzüglich das osmanische Reich, die Türken und der Islam gespielt haben, würde deutlich zutage treten. Eine zweiter wesentlicher Unterschied wäre, dass eine balkanisch-anatolische Welt nicht unbedingt als integraler Teil Europas betrachtet werden sollte. Nur zu fragen, "was der Balkan ist" und damit fortzufahren, die "Geschichte des Balkans" mit ausschließlichem Blick auf die Balkanhalbinsel als Teil eines "größeren europäischen Kontextes" zu schreiben, würde immer elaboriertere Antworten auf die falsche Frage geben.
The paper tries to challenge the established tradition to study the Balkans as a "region of Europe" fundamentally different from the "Orient" and claims that "the border between Europe and Asia" on the Bosphorus is not only a geographical convention, but also a politically motivated construct. Everything that makes the Balkans a region and holds them together despite of their "diversity", would it be Byzantine heritage or Ottoman presence, is valid also for Anatolia and in many cases for a larger area. Therefore the appeals to integrate further the study of the Balkans in the larger context of the European history are in most cases misleading.
The Balkan-Anatolian perspective this article is pleading for would change at least two things. First, to start taking into account Anatolia would change dramatically the proportions between the different elements of the "diversity" of the Balkan world. The central role played not only by Byzantium and the Orthodoxy, but mainly by the Ottoman Empire, the Turks and Islam would become clearly visible. The second major difference is that a Balkan-Anatolian world should not be necessarily studied as an integral part of Europe. Otherwise, to keep asking "what are the Balkans" and writing "history of the Balkans" by looking at the Balkan Peninsula as part of the "larger European context" would mean to give more and more elaborate answers to a wrong question.
Тази статия се опитва да постави под въпрос установената традиция Балканите да се разглеждат като “регион на Европа”, фундаментално различен от “Ориента” и настоява, че “границата между Европа и Азия” на Босфора е не само географска условност, но и политически мотивирана конструкция. Всичко, което свързва Балканите като отделен регион независимо от цялото им многообразие, било то византийско или османско наследство, е валидно също така за Анатолия, а в много случаи и за по-широк ареал. Затова и призивите изследването на Балканите да се ситуира в по-широкия контекст на европейската история са в повечето случаи подвеждащи.
Балкано-анатолийската перспектива, за която тук се пледира, би променила поне две неща. Първо, да се взема под внимание доминиращата роля не само на Византия и православието, но преди всичко на Османската империя, на турците и на исляма за формирането на облика на региона. Второ, това означава да се излезе от постоянното представяне на Балканите като част от Европа, за да се видят не просто техните “връзки с Ориента”, а принадлежността им към цивилизации, които не биха могли да бъдат определени като “европейски”. В противен случаи, ако продължим да пишем “история на Балканите” и да се питаме “какво са Балканите?”, като гледаме картата на полуострова и непрекъснато мислим за “по-широкия европейски контекст”, ние ще даваме все по-софистицирани отговори на един погрешно поставен въпрос.